"... и отдайте Му слава..." (Откр. 14:7)

Славата на Бога е изява на Неговия характер. (Изх 33:19, 20;34:5-8) Тя е обратното на егоцентризма. Но при Луцифер това са само двете страни на същата монета. (Ис 14:12-14) Така е и с всеки, който смята греха за правилен начин на живот. Христос не само показва как се "отдава слава на Бога" като човек, но е осигурил необходимото, за да ни направи нейни наследници. Вестта на ангела ни кани да приемем пътя на онази слава, която ще устои през вечността.
      Редът във взаимоотношенията във Вселената е различен от този, който познаваме. Авторитетът не се основава на господство и сляпо подчинение. За да имаме истински дух на себеотрицание е необходимо да размишляваме за Онзи, който е напуснал най-славните небеса, за да "се облече" с мизерията ни и да ни служи дотогава докато възстанови напълно нашето достойнство (Мат. 20:25-28)... Още по темата 
Песен