Отлагах заминаването за морето до последно, защото времето ми там не тече, а шурти, прави фонтан до небето и свършва винаги преди да се усетя...Свърши и този юли. Колкото и да не ми се ще да го пускам. Стопи се в очите ми, пред очите ми. Опитах да го избродя, да го изживея от край до край. Пътувах го, вървях го и му се радвах. Голямо надбягване и пак не успях да си спастря и секунда - само няколко снимки от дните с дъх на юлско море. И изгрев в края, изгрев в самия залез на  юли




...

Има още много лято! Има още много, много море!
Изпращаш толкова красиво юли! Толкова свъсен в утрото на Джулая, в твоите снимки се е разлял в последния си ден свеж, спокоен и цветен. Незабравим юли!
Прекрасно да е цялото ти лято, Марта!

Няма такава красота. Поздрави и тичкай на морето, разбивай клетката и политай. Усмивки!

Прекрасно е!!

Поздрави!

на 30-и посрещнахме изгрева, вчера вече си бяхме тук. Беше мрачно, нямаше изгрев, днес също. Още ми е пясъчно и разпиляно, не мога да се освестя, такова препускане. Все едно ускорител на време имам сложен като съм в Бургас:(

Благодаря! И за теб - море и още много цветно лято! От онова с жълтата брада:)


Лятно

Най-пропуснатото лято пожълтя покрай устата.
Спа до обед, после сънно пи на птиците яйцата.

Слезе в жълтото стърнище, сред което мравки щъкат,
и в ръкава си затвори сянката на пъдпъдъка.

Ритна слънчоглед в лицето, зъбите му изпочупи,
после пресуши реката с огнени червени лупи.

После отегчено дръпна на магарето ушите
и се втренчи в маранята, за да преброи мухите.

Лятото е безобразно... И сезонът е запален
от това, че диша въглен, а дъждът не е поканен;

от това, че всичко пари и димът е със корона,
от това, че стана пепел меката ръка на клона;

от това, че няма никой и следобедът е слязъл
в разпокъсаните локви на последните боази;

от това, че след секунди прасковите ще се сринат
и ще замъглят очите на дълбоките градини.

И тогава ще е есен... Глупава и закъсняла -
като изгорена рокля, свита в ъгъла на бала,

като гущерче, което с изпарени панталони
крие сухата си кожа точно под носа на склона.

И тогава ще е есен... Като тъжно многоточие -
колкото да си отдъхнем. И над преспите да скочим.

Николай Милчев

Слънце е, Майче. Всичките снимки са с изгрева на 30-и юли. Свърши то моето море...засега.
И на теб желая мореене!

http://www.youtube.com/watch?v=hy6kFkfO1dU&list=RD02uB91MlEB3fA

Да, най-прекрасното!

оставям тук един линк към статия - може да ти е интересно, споделям донякъде
http://bradva.bg/bg/node/416

и това, че ти се получават мимоходом, почти извън времето, Доре.

снимките са на децата - ще прибавя няколко мои, но телефонът ми не е особено добър и не са като горните

(последните две са специален поздрав с гларус за теб;)

Казвала ли съм ти, че в Плевен също си имаме гларуси и чайки от много години? Дори помня кога се заселиха, като всяко чудо, обществеността не ги отрази, та до днес.

понякога и тук ги чувам, не много често, но се случва - да прелети чайка над операта и да се чуе крясъкът и...
инак повече са градските гарвани /врани/, дойде ли есента и пристигат. Интересното е, че миналото лято, при първото ми стъпване на плажа за сезона, враните бяха повече от гларусите.

А гларуси има и в Пловдив и то от много години. Когато като щастлива студентка живеех на един таван и ползвах за хладилник олука, често си споделях по неволя домашните манджи и хляба с тях.

Гларусите добре се ориентират. Сякаш са от Ориента;)

Всичките му цветове, светлини си уловила, Марти, и топличкото му, и ласкавото!
Да знаеш как ми липсваше безкраят му, докато вървях по пътечката към ( и из) моя край!
Поздрав! И - хубав август, Марти! :))

и на мен ужасно липсва

Поздрави, Меги! Благодаря ти.

Морските панорамни снимки съ вълшебни. Личи си, че са направени от поетеса.

Повечето са правени от деца, което е още по-близо до слънцето.